A I

Първите две гласни от Хираганата и вече си написал любов.
Следват още около 45 йероглифа и тъкмо си се зарадвал, че си научил азбуката и се сещаш, че има още една фонетична система и няколко стотин китайски символа!
Според уикито, японският език е "изолиран". В превод - трудно може да се приобщи към езикова група. Дори и това да се направи, картата на индо-европейското езиково семейство е потресаващо отчайваща. За лингвистичните теории в друг пост ( невероятно интересна материя!)



* Orange: countries with a majority of speakers of IE languages.
* Yellow: countries with an IE minority language with official status.
* Grey: countries with a significant minority of speakers of IE language with unofficial status.


След Клавел, Мацуока и Death Note, се връщам в първи клас и започвам да уча този език. В момента рисувам йерглифи в средно големи квадратчета, повтаряйки неандерталски пунктирите.
Опитвам се да възприема изписването на азбуката като рисуване, влагам любов - освобождавам духа и ръката си. Мисълта, че това, което се опитвам да запаметя, много бавно ще се превърне в смислова реч ми действа демотивиращо .
Ето, има стена пред мен.
Мисля си, че съм от хората, които биха се блъснали с всичка сила в нея. Само веднъж, но много силно.

А може би японците не биха постъпили точно така.

"Ако искаш да стигнеш бързо, заобиколи".

П.С. L беше убит, а аз все още мисля за него и за неверояно нелогочният начин, по който всичко свърши. Искаше ми се да не умира, в ума ми Доброто и Злото се преплетоха и станаха неразграничаеми. Така, както е и в живота.
Трябваше да почувства силата на тетрадката и да се превърне в това, срещу което вървеше!!! Защото никой не е само добър или само лош, нали?
Тъпи сценаристи...




Слушам тази музика от часове:)
Казват, че за да се ти хареса звучене, то трябва по уникално необясним начин да съвпадне с ритъма и хармонията на душата...

Когато, в древна Япония, самурай е изпадал в ситуация, унижаваща го и издаваща слабост на духа му, е прорязвал колема си (под пъпа) във формата на кръст. Сепуку. Секундантът, по право е отрязвал главата му, не толкова за да спести агонията, а за да не позволи смъртта и страхът и болката от нея, да проличат и с това да направят мигът на самопожертвование по-малко достоен.

Това е много малка част от смисъла на думата ПРЕСТИЖ.

Престиж не може да бъде еквивалент на лична самооценка. Престижът не може да се накърни от самия теб. Той се дава от хората и се отнема от тях. От непознатите. От най-близките. Човек се ражда с престиж и може да го защити само със смъртта си. В силите му е само да го отстоява, без да е в състояние да го изгражда, отново и отново...Може би, защото се отнема само веднъж.

Ако е възможно да има най-прикрити в емоционално отношение хора, така казват, то това са азиатците. Според изследвания, са най-изнервената раса, само защото е въпрос на ПРЕСТИЖ, никога да не показват емоциите си. Уникално затворени, дори и в наши дни, но също така - уникално генериращи култури.

Странно, но малко неща в Япония не са взаимствани.

Така например, в основата на японската азбука стоят китайските йероглифи. Към нея са прибавени две фонетични системи. Това, разбира се, не означава, че се четат, така, както в китайския език (, което от своя страна е отделна тема, тъй като има над 200 ОФИЦИАЛНО признати китайски диалекти). Към всичко това, да добавим и ужасът, че в "средното" японско образование се изучават само около 3 000 йероглифа и факта, че прочитането им, няма нищо общо с тяхното изписване.

И това не е всичко.

Японците гледат на Китай като на прародината, дала им Боговете и Словото.

Колкото и да е невероятно, първите заселници на Островите са от славянски произход ( племето АЙНУ - "на края на земята") - сега, почти на изчезване след десегрегацията. Племето айну има всички белези на "бялата раса". Японците ги наричат "косматите хора". Може би ( но не само), поради факта, че населяват най-северната част на страната.

В същото време, едва ли европеиден представител може да приеме факта, че японката е била длъжна да подсигурява съпуга си в "любовният му живот", предварително осведомена за желанията му - дали е в настроени да прави секс с коза, малко момче или жена.
В годините на европейският Ренесанс, под пълните с въшки перуки на лордове и крале, изхождащи се в ъглите на Версай, в Япония и Китай, нуждаещите се от най-малкото, са се считали за постигнали вътрешният мир. Минимизирането на детайлите е било цел, а постигането и - докосването с Боговете.
Не е практичност, създаването на плъзгащите се врати (,освободили място за още една Япония).
Не е практичност, хилядите погубени животи, незначещи нищо за милиардната популация. Не е практичност и философията, преплетена с подредбата на цвете. Хартиените домове - с ураганите и мислълта за джоса, който винаги ни спохожда и ние нямаме избор... освен да се подчиним на настрението на Боговете.