21 април 2008
17 април 2008
Кента сан е един от над 35 милионните жители на префектурата Токио. На 22 години е и учи за медицински брат. Сигурно има доста тежки изпити, странни занимания - като това да шофира из Токио в 4 часа сутринта и живее за момента, в който ще напусне страната си, за да се посвети на медицината, Eвропейките и на Западната култура, означена още преди векове, като " култура на вината".
Въпреки че през моят светоглед Кента сан има всички предпоставки да благодари на Боговете за това, че се е родил в Япония ( а не в Нигерия например), самият той изпитва кошмарно любопитство и влечение към Европа. Сигурен е, че иска да живе и работи във Франция, като и в това, че ще се ожени за европейка.
Съмнявам се, че беше чувал за България преди. До момента, в който пуснах филтъра в скайп по държава и реших, че след като уча японски език е недопустимо да не се упражнявам върху някой.
Кента беше единственият японец, който ми обърна внимание и продължи да отговаря възпитано и търпеливо на всичките ми лексикални и морфологични въпроси. Получих няколко снимки от техен парад, той с бившата си приятелка - красива японка в дреха, която Кента подчерта, че не е кимоно, а нещо друго,така и не запомних какво.
Странно, а може би не съвсем, но в момента, в който отворих снимките си казах, Господи - перфектни цветове, страхотно качество - това е като картина! Едва след като се отърсих от мисълта, че е естествено да използва японска техника, започах да забелязвам и детайлите - мъже в червени облекла, интересна хореография и чувството за лято.
Кента сан обеща, че ако посетя някога Токио, ще ме разведе на най-интересните места. Аз си обещах, че наистина ще отида там, без значение кога и на каква цена. Ще отида!
В един от последните ни разговори, леко комплексирана от снимките на нощен Токио от балкона на дома му, реших да пратя клипче от you tube на нестинари. Красив клип, неземна музика и ето - обяснявам за славянския обичай и красотата на търпението и неизразената болка.
Кента сан, без значение колко про-европейски беше настроен, е част от другата кутура, тази на срама. Твърде неподходящо бе, точно на японец да давам пример за съвършенството на силата - страданието да бъде преодоляно.
И все пак, концентрирайки се върху различията ни, не мога да се отърся от мисълта, че предимно отношението към Смъртта ни отпраща в различни посоки. Ако поне за момент противопоставим Християнството, като катализатор на Европейския морал с Азиатската култура ( без да поставям равенство между Корея, Китай и Япония!!!),какво се получава? Христос умира разпнат. Смъртта му е грозна, недостойна, омърсена от неразбирането и незаслужеността на тези, които трябва да благодарят, пеят Hosanna, а вместо това хулят и омърсяват Спасителя си.
Кръстът се поема от всички поколения след Назаретският Месия - и вината от разпването на Спасителя ще се носи до Апокалипсиса.
В Азия, но нека не ги отъждествявам, в Япония, достойнството, престижът е най-важната придобивка оше с раждането. Човешката съдба, по Древногръцки, е предоставена в ръцете на Боговете, Камите, които ще редуват добрия и лошия късмет. Смъртта е просто врата, през която се минава от едно съшествувание в друго. Незначителен акт - сам по себе си, но с огромно значение за наблюдаващите го.
Жените самураи, изпълняващи самоубийство, са завързвали краката си, преди да си прережат гърлото, за да бъдат сигурни, че срамът, агонизиращото им тяло да приеме недостойни "пози" ще бъде избегнат и с това, смелостта и красотата от защитата на достойнството - неопетнени.
Вероятно, Глобализацията ще размие тези две култури и границите между срамът и вината ще бъдат премахнати. Аз ще се любувам на цъфналите вишни и на Японското море. Ще влизам по крокодилски във водите на Океана, ще отпивам саке под палмите на Окинава и ще рисувам с пръсти по пясъка.
Кента сан ще обядва в шикозните ресторанти на Айфеловата кула, бързайки за някоя мозъчна операция или трансплантация на сърце. Летата ще води децата си в Южното Шато, а вечерите ще отпива червено вино със запретнати ръкави на бялата си риза, под акомпанимента на щурци и танцуващи комари.
Banzai!
Въпреки че през моят светоглед Кента сан има всички предпоставки да благодари на Боговете за това, че се е родил в Япония ( а не в Нигерия например), самият той изпитва кошмарно любопитство и влечение към Европа. Сигурен е, че иска да живе и работи във Франция, като и в това, че ще се ожени за европейка.
Съмнявам се, че беше чувал за България преди. До момента, в който пуснах филтъра в скайп по държава и реших, че след като уча японски език е недопустимо да не се упражнявам върху някой.
Кента беше единственият японец, който ми обърна внимание и продължи да отговаря възпитано и търпеливо на всичките ми лексикални и морфологични въпроси. Получих няколко снимки от техен парад, той с бившата си приятелка - красива японка в дреха, която Кента подчерта, че не е кимоно, а нещо друго,така и не запомних какво.
Странно, а може би не съвсем, но в момента, в който отворих снимките си казах, Господи - перфектни цветове, страхотно качество - това е като картина! Едва след като се отърсих от мисълта, че е естествено да използва японска техника, започах да забелязвам и детайлите - мъже в червени облекла, интересна хореография и чувството за лято.
Кента сан обеща, че ако посетя някога Токио, ще ме разведе на най-интересните места. Аз си обещах, че наистина ще отида там, без значение кога и на каква цена. Ще отида!
В един от последните ни разговори, леко комплексирана от снимките на нощен Токио от балкона на дома му, реших да пратя клипче от you tube на нестинари. Красив клип, неземна музика и ето - обяснявам за славянския обичай и красотата на търпението и неизразената болка.
Кента сан, без значение колко про-европейски беше настроен, е част от другата кутура, тази на срама. Твърде неподходящо бе, точно на японец да давам пример за съвършенството на силата - страданието да бъде преодоляно.
И все пак, концентрирайки се върху различията ни, не мога да се отърся от мисълта, че предимно отношението към Смъртта ни отпраща в различни посоки. Ако поне за момент противопоставим Християнството, като катализатор на Европейския морал с Азиатската култура ( без да поставям равенство между Корея, Китай и Япония!!!),какво се получава? Христос умира разпнат. Смъртта му е грозна, недостойна, омърсена от неразбирането и незаслужеността на тези, които трябва да благодарят, пеят Hosanna, а вместо това хулят и омърсяват Спасителя си.
Кръстът се поема от всички поколения след Назаретският Месия - и вината от разпването на Спасителя ще се носи до Апокалипсиса.
В Азия, но нека не ги отъждествявам, в Япония, достойнството, престижът е най-важната придобивка оше с раждането. Човешката съдба, по Древногръцки, е предоставена в ръцете на Боговете, Камите, които ще редуват добрия и лошия късмет. Смъртта е просто врата, през която се минава от едно съшествувание в друго. Незначителен акт - сам по себе си, но с огромно значение за наблюдаващите го.
Жените самураи, изпълняващи самоубийство, са завързвали краката си, преди да си прережат гърлото, за да бъдат сигурни, че срамът, агонизиращото им тяло да приеме недостойни "пози" ще бъде избегнат и с това, смелостта и красотата от защитата на достойнството - неопетнени.
Вероятно, Глобализацията ще размие тези две култури и границите между срамът и вината ще бъдат премахнати. Аз ще се любувам на цъфналите вишни и на Японското море. Ще влизам по крокодилски във водите на Океана, ще отпивам саке под палмите на Окинава и ще рисувам с пръсти по пясъка.
Кента сан ще обядва в шикозните ресторанти на Айфеловата кула, бързайки за някоя мозъчна операция или трансплантация на сърце. Летата ще води децата си в Южното Шато, а вечерите ще отпива червено вино със запретнати ръкави на бялата си риза, под акомпанимента на щурци и танцуващи комари.
Banzai!
11 април 2008
Which Sex and the City Character Are You? | |
 | You are part Carrie. You know what you want out of a relationship and you're not afraid to keep moving until you get it. Wit and charm are your biggest turn-ons, and you like guys who appreciate you for your mind as much as your body. You have fun playing the dating game, but secretly you just can't wait to find the guy who sweeps you off your feet and carries you into the sunset. |
 | You are part Miranda. You are drawn to men who can respect your independence and strength, and engage you intellectually. However, you are as hard on potential boyfriends as you are on yourself. It's a tough act to balance the demands of work and dating, but your cynical views on love make it even harder to find someone to take away the loneliness. |
| Find Your Character @ BrainFall.com | |
Йейййй!!!!
Слава Богу - не се оказах онази загубенячка с Белият принц и " заживели щастливо до края на дните си"!:))
Официално обявявам война на заседналия и нездравословен начин на живот - стремя се към съвършенство и съм на път да бъда неговото олицетворение и рекламно лице:)
След като съм щастлив непушач, в дните, в които не съм на тренировка ще бягам в Морската.
Изчетох литературата за джогинга ( "спринт - бързо ходене" мисля да практикувам след като заякна достатъчно) и съм в процес на избиране на музикален фон на събитието. При положение, че съм от хората, които НЕ ИНВЕСТИРАТ средтсва в техника и все още нямам мр3, 4 и т.н., предполагам, че телефона ми ще върши работа;)
Мисля да се запася с нещо от 80-те - Оливия Нютън Джoн с "Let's get physical" или саундтрака на "Flashdance".;)))
Да видим, дали ще мога да правя това ( без скока към края на видеото, моля;))
10 април 2008
Красивата зала на "Славянска" - черният тежък роял, който само в специални случаи виждахме непокрит.
Следобедното слънце влиза през прозорците. И те са някак небикновени, Давидовата звезда издава предишното предназначение на сградата.
Вити стълби, все едно се изкачвам по бобеното стъбло и ето, в кабинета на Маестрото съм.
Хаос - партитури, книги и портрета на Бетовен - За първи път го видях, силно ли ще е ако кажа, че ме омагъоса? Свити, ядосани вежди и светкавица зад гърба му.
Зная, че ще помня това лице завинаги.
И останалите картини по стените на сградата, хладината на мрамора, звуците на пианото, чакалнята, в която учих ладове и гами преди репетиция.
Ще помня хората, които бяха моите истински приятели, тези, с които създавах изкуство.
Всичко, обещавам!
Сбогом, Маестро....
Абонамент за:
Публикации (Atom)