INNUENDO

Помня първата си касета. Беше на QUEEN.

INNUENDO

Купих си я от магазин, който преди повече от 15 години се наричаше ( незнайно защо) "Минералсувенир" и типично за магазините от "онова време" се продаваше почти всичко - включително и пиратски аудио-касети.

Сега съжалявам, че не пазя тази касета. Не че има къде да я пускам, откраднаха уредбата ми преди около 6 години и с нея си замина ерата на най-меломанския и ценен, не само в музикално отношение, период от живота ми;) Вероятно щях да я пазя като емблема на човечето, което след много години се превръща в сегашното ми аз. (Хей, говорим за изборът ми на 12!!!)

Сега си мисля, че един от най-затрудняващите ме въпроси е "Каква музика слушаш?".

В над 90 процента от случаите се усмихвам и след дълго и малко неудобно мълчание казвам...Queen.

Не, неудобството е във факта, че слушам QUEEN БУ-КВАЛ-НО през целият си живот.

Като що-годе музикално същество, смея да твърдя, че Меркюри е гениален по мащабите на Моцарт и Бах и го казвам като човек, на който му се е налагало дълго време да "понася" последните двама:)

В състояние съм да слушам QUEEN денонощно. Oбикновено пея и танцувам ( често сама пред огледалото), докато апартамента кънти и по дяволите, мога да издера с нокти стените на заобикалящото ме от емоция!


Не зная защо, но съм сигурна, че ако пазех този "носител", след вероятно по-малко години, от колкото са минали от закупуването му, бих разказвала на децата си, как майка им е направила първата крачка към най-съвършената музика и лирика на Света.

Не, не ме интересува, не бих могла да зачета мнениeто им, в случай, че не съвпадне с моето - непременно и те ще слушат QUEEN.

Ще знаят текстовете, ще обожават китарата на Мей и ще си тананикат това:

. . . Now!!!

MY FRIEND OF MISERY

Стоиш си кротко на опашка в супермаркета, мързелив късен следобед. Ти се връщаш от плаж, а задникът ти се отърква в новите бански. Знаеш, че ти стоят добре, че си секси и отдавна вече си прежалила средната заплата (статистически, за страната), която даде за тях.
Пред теб някой се закашля и мигновено правиш асоциация с белодробна болест, хайде да си го кажем направо - туберкулоза. Без причина, асоциативно свързваш кашлицата, тази - дълбоката, дерящата гърлото с болестта на масите. Виждаш Смирненски, образът му, шалчето, Жълтата гостенка...И всичко това за секунда...
Поглеждаш източника и ето, никога не би се вгледала, нали? Да, в тази, възпълната жена, с обезформеното тяло, евтините неудобни дрехи, смъкнат чорaпогащник и прекалено топли обувки. Сложила е на лентата нещо малко. Виждаш очите и след всяко изкашляне - притварят се за момент, преодоляват болката и след това бързо приемат предишният си израз.
Не е нужно да си психолог, за да отгатнеш следващите и движения. Ще плати в стотинки, но преди това, минути преди да дойде нейният ред, ще знае точната сума и местоположение на парите в джоба или портфейла си.
Не бърза, слага Н Е Щ О Т О бавно в торбичка, прибира рестото и сгъва касовата бележка, след като набързо е хвърлила поглед в нея. В това време предполагаш - ниско образована жена, не...може би учителка, може би медицинска сестра...две деца, голямото абитюриент, мъж - алкохолик, охрана на строеж. Не...Децата са големи, успяла е да "ги изучи", сега са в София, тя е вдовица и се справя с пенсийката и паричките от ресторанта, в който чисти вечер... А може би не, не това, не това...
Тя взима торбата си, излиза...и сяда на първият ред в съзнанието ти. Ти се прибираш в подреденият си хладен дом. Събличаш се, събличаш всичко, което тя няма. Хвърляш банския, гледаш голото си тяло и си казваш, че след години вероятно то няма да ти харесва. Вероятно Животът ще се сети за теб, ще преразгледа Съдбата ти и ще реши да ти зашлеви Големият си Шамар, този, след който изправяне просто няма. Да, всеки го получава, а щастливи копеленца като теб, колкото и да се крият, винаги намират това, което заслужават.



Нали си наясно с това?

За това по-кротко, сведи глава, събуй обувките си и повърви боса...Поне за малко...Онези, житните полета те очакват...И вместо да повтаряш "Всико е суета и гонене на вятъра", пусни косите си, усмихни се и напсувай целият свят - по момчешки, стисни юмруци и МУ избягай...Поне за още малко:))))

ЧЕРНА КОТКА, БЯЛ КОТАРАК

Дългите питиета на малките часове - чист джин, а над чашата е неговият вълчи поглед. Дълго време щеше да помни само него, двете малки и извити тъмнозелени очи и езикът в пъпа. Отдалечаващата се миризма на парфюм и малките капчици пот, избили по високото чело.
Месеци на истинско мъчение - да възстанови чертите на лицето, но пъзелът така и не се получаваше, нещо липсваше...всъщност липсваше всичко, нали беше непознат?
След това втора среща, трета среща... Нещата се повтаряха - тя в стюардеска униформа, завърта ключа на жилището си. Той в коридора, в кухнята, в леглото. Закуска, бързи сандвичи и ето, казва колко добра майка би била...Какво толкова, мисли си тя, това са просто сандвичи...
И отново - самолетите, а той на панорамната тераса на летището. Тя знае кога я гледа. Знае,че я наблюдава дори и когато не е там. Да, всъщност чака той да се появи и да я отведе до ключалката на жилището.
Никой не е необходим, нищо не липсва, няма нужда от разговори, от уточнения и обещания. Няма значение колко е часа, дали той обича предишната жена. Не знае кого вижда, когато притвори очи, гледа ли снимките и, спомня ли си за нея. Тя е там и ще бъде такава, каквато той пожелае.
Не, не изгасяй лампата, той иска да те вижда.
След години тази възка ще се освободи от странността. Ще се оплете в предубедеността на околните и ще опровергае конвенционалността им.
Родители, приятели, роднини, всички ще са част от техните взаимоотношенията. Лапмата ще бъде изгасена, но тя ще знае, че другата жена отдавна вече няма значение. Отдавна е само тя - нервна, плачеща, истерично различна. Ще бъде сигурна в победата си - Тя победила предопределеността, надхвърлила очакванията, бестяща, сексуална и непреходна. Още не знае дали ще е последната, но да, тя ще е най-важната. Тази, която ще нарани и никога няма да бъде забравена, ще роди децата му, ще го кара да ревнува и няма да позволи да забрави, колко е зависим и предвидим. Кучката върху него, момичето, стиснало силната му ръка, жената с прахусмокачката, сълзите и бесните викове.

Съм аз...

Времето се чакало на плажа. Моля, ако някой го види да му каже да побърза!...

Благодаря, ще се видим там;)

Не успях да спечеля екскурзията до Шри Ланка от "Без Багаж", но за това пък сладкото пръстче на г-н Коритаров избра номерът ми за друго, по-скромно пътуване... и ето, преди дни се завърнахме от Гърция!:)




След дългото пътуване до София, не може провинциалист като мен да не се увековечи в тролей ли, трамвай ли ( беше, не помня...). Неспособността да се ориентирам ме прави изключително ранима и наблюдателна, непознатите места ме объркват и насочват мислите ми в отиграването на хиляди варианти - като например, какво ако автобусът тръгне без мен след почиваката на Търново? Какво ако някой открадне багажът ми? Кога подяволите ще пуснат нискотарифните за София? Нискотарифни, нискотарифни и после документален по Discovery...




В очакване на любимите ми спагети по китайски! Умората от 8 часовият път си каза думата, но тепърва следваше интресното - 3D кино! Във Варна нямаме такова...



В крайна сметка не покри очакванията ми, но затова пък с идиотските очила падна голям смях!

На следващият ден отпътувахме от Руски паметник за Солун. Оставихме София мрачна и пуста, докато в Солун ни чакаха 30 градуса по Целзий, Егейско море и много, много История!



Не бях стъпвала в Солун от доста години и честно казано, за първи път посещавам града за удоволствие и разходка. Гърция съвсем не е в топ дестинациите ми, може би заради това се съсредоточих върху архитектурата и историческите паментици...Не са никак малко или за подценяване...И не, не ме е срам да правя такива неща:)))

Градът на цар Касандър, Александър Македонски и Аристотел, на Бялата Кула, Ротондата и църквата Свети Димитър. Солун е доста противоречив и невероятно богат на История град! Имахме добър екскурзовод, за съжаление погърчена българка ( вероятно женена за грък). Пропусна да спомене за това, че Тесалоники е бил български, че първата ни търговска война е водена за него, както и факта, че цар Калоян е убит съвсем близо.
Вероятно, съвсем целенасочено е пропуснала и доста други исторически факти, но какво пък, това, което разказа беше поднесено интересно и наситено:)



Палмите на солунския площад ( не помня как се казваше...)




Couse I've got one hand in my pocket...





През 1917 година градът е почти изцяло опожарен. Красивите средновековни постройки, къщи на богати евреи ( Солун е имал едно от най-големите еврейски малцинства на Европа в средните векове - евреите sepharadim ) са загубени и на тяхно място са построени съвсем неинтересни и по нищо неразличаващи се от нашето строителство блокове...Докато не намерихме малки прохладни улички и не завидях на собствениците на огромни тераси, натежали от палми и друга буйна субтропична растителност!



Тези момчета правеха всичко по силите си, за да олекотят движението по крайбрежния булевард. Пиков момент - петък, ранен следобед, когато всички гърци работят до 2 и след това се изнасят от града.



Това е някаква откачалка, снимана от друга такава. Страшно много ме е яд, в бързането съм пропуснала да хвана обувките.

На следващият ден имаше планирана разходка с корабче по брега на о-в Атон.

След като има странен правен статут, Свещената земя за обитателите на няколко многонационални манастира ( в това число и българският Зографски) е достъпна само за същества от мъжки пол и то след получаване на разрешително или своеобразна виза.
Не зная доколко е интересен факта, че на о-в Атон единствените женски обитатели са контките и кокошките. Ако жена се озове на това място, по силата на гръцките закони ще бъде арестувана.



Ние, грешниците, решихме да запаметим това:) Кратка бележка, която ще послужи пред г-н Фройд : снимката НЕ беше направена от мен...:)





Hands down, girls! He's mine:)



Красиво...




Всичко на импровизирания Титаник беше тематично:) За протокола, бирата не беше никак лоша:)



Естествено, темата за сигурността на плавателният съд не беше пропусната. След 3D филмчето за Титаник, теоретично беше отиграна ситуацията на непоправимо корабокрушение и евакуация.



И моя милост;))




Зографският манастир. Честно, изпитвам невероятно възхищения към хора, изоставили Земното за Кауза и Вяра... "Всичко е суета и гонене на вятъра".



Акостирахме в уютния Уранополис. Малък плаж и типична атмосфера. Хареса ми!



:)))



Стига пуши, деееее!!!



Топлият басейн! За да бъда напълно честна, за първи път правя плаж на басейн, а не на море....



И отново аз...




На тръгване...



сбогуване с фауната...




...и флората на Халкидики;)



И малките параклиси, поставени и поддържани от съвсем случайни хора по пътищата на страната.



И отново дъждът в хубавата София!

How Life Begins 1965

In 1957 he began taking pictures with an endoscope, an instrument that can see inside a body cavity, but when Lennart Nilsson presented the rewards of his work to LIFE’s editors several years later, they demanded that witnesses confirm that they were seeing what they thought they were seeing. Finally convinced, they published a cover story in 1965 that went on for 16 pages, and it created a sensation. Then, and over the intervening years, Nilsson’s painstakingly made pictures informed how humanity feels about . . . well, humanity. They also were appropriated for purposes that Nilsson never intended. Nearly as soon as the 1965 portfolio appeared in LIFE, images from it were enlarged by right-to-life activists and pasted to placards.

ANOTHER DAY

Слушам Paradise Lost от 8-ми клас...което ще рече от почти 14 години! Помня кога и къде чух тази песен и от тогава не преставам да се връщам към One Second и Draconian Times.
Не харесвам останалите им албуми, не ми пука за тяхното развитие. Не зная имената на музикантите, а само това, че противно на всякаква логика не са норвежци, а англичани. И че фронтмена определено е в топ 10 на личната ми класация:)

Друго много добро парче, с което отказах цигарите преди почти два месеца!

Enjoy!

Earthrise 1968

The late adventure photographer Galen Rowell called it “the most influential environmental photograph ever taken.” Captured on Christmas Eve, 1968, near the end of one of the most tumultuous years the U.S. had ever known, the Earthrise photograph inspired contemplation of our fragile existence and our place in the cosmos. For years, Frank Borman and Bill Anders of the Apollo 8 mission each thought that he was the one who took the picture. An investigation of two rolls of film seemed to prove Borman had taken an earlier, black-and-white frame, and the iconic color photograph, which later graced a U.S. postage stamp and several book covers, was by Anders.

Power Comes Through The Barrel Of A Gun*

*Мао Дзедун

"An internet police force - reportedly numbering 30,000 - trawls websites and chatrooms, erasing anti-Communist comments and posting pro-government messages. Even foreign internet giants have been press-ganged into the biggest censorship operation in history. In order to do business in China, Microsoft does not allow the word "democracy" to be used in a subject heading for its MSN Spaces blog service; Google last month restricted search results for the Tiananmen Square massacre; and Yahoo handed over private email information that reportedly led to the conviction of two internet dissidents." ( цялата статия тук)

Цитатът по-горе не ни препраща към 1984 година.
Аз не съм член на Нравствената полиция. Нито пък очаквам Де Ниро с водопроводен ключ в ръка. Това по-горе е нашата действителност. Или поне тази на няколко часа със самолет от Москва.

Това е Китай.



Ако ви е* за олимпийските в Пекин, то е по-добре да не разбирате за нечовешките условия на труд, експлоатация и нищожното заплащане на хората, наети за построяването на монументалните обекти за игрите.
Да, Китай наистина си играе с човешките права. Помагат и Cisco, Yahoo и добрият, никога незабравящ празниците Google.

1. Cisco Systems

Години преди скандалът и незабавните арести за укриване на над 300 млн щ.долара данъци в Бразилия ( 2007 година), Cisco Systems снабдяват китайското правителство с технологии за "мониторинг" ( или контрол) на наброяващите над 100 милиона интернет юзъри.


Cisco's routers and other backbone equipment direct the digital flow of information over the Web and are integral to China's information firewall.

Поведен под отговорност Cisco твърди, че не е направил нищо повече от това, което прави за всичките си клиенти по Света и не е в състояние да спре Китай в адаптирането на технологиите за собствени нужди.

2. Yahoo

Ши Тао, журналист и известен конформист, все още излежава 10 годишна присъда за изнасяне на държавни тайни в писмо, изпратено до западен редактор, в което описва спуснатите от китайското правителството "насоки" за отразяване на политически събития в китайския е-вестник "Дангдай Шан Бао".

Yahoo предоставят данни на китайското правителство за e-mail акаунта на журналиста.

3. Google

"Do no evil" не се отнася за създателите му. След като доказано контролира филтрирането, суперизвестната в цял свят търсачка, белите и добри Google поне предупреждават, че е възможно съшествуването на повече резултати.

Достъпът до тях обаче е зад китайската firewall.

По данни на Commitee to Protect Journalists, цензуриране на интернет пространството съществува в над 22 страни, някои от които са Непал, Виетнам, Ирак, Тунис, но Китай е водеща в случаите на осъдени журналисти ( писатели).



Към 2006 година, най-цензурираната държава в света е Северна Корея. В страната няма нито един независим журналист, а националните радио и телевизионни приемници "are sold locked to government-specified frequencies". Съдържанието на новините е изключително и само позитивно и е следено от специално създадената за целта агенция - Korean Central News Agency (KCNA).
Въпреки, че в страната все пак се допускат чуждестранни журналисти, техният брой е силно ограничен, ( отпуска се специална годишна квота), а самите те са следвани навсякъде от т.нар. "minders".

Бирма, Туркменистан, Екваториална Гвинея и Либия са в челната петица, следвани от Еритрея, Куба, Узбекистан, Сирия и Беларус.

От началото на тази година в Света са убити 8 журналисти, докато статистиката за Ирак от 2003 година до наши дни е 127 убити журналисти и 57 работещи за медиите ( най-общо казано).


Сайтът на CPJ тук.


Нещо по-добро за финал?