This photograph. taken on November 10, 1962 (from less than 500 ft. altitude at a speed of 713 mph). Clearly shown are Soviet-built SA-2 surface-to-air missiles (SAMs) in place at launch sites. It is claimed that this was President Kennedy's favorite photo of the installations, and was mounted in the oval office. He used this photo to demonstrate the nature of the threat that the offensive weapons provided. The pattern of dots surrounding the sites are claimed to be camouflage nets..

じんせい

Живота е е***, до това прозрение достигнахме тази вечер.

Фабулата - много, много тривиална. И не, без ригретс и нито доза депресия.

На 28 е твърде късно за това.;))

Какво е било семейството ти, май френд?

Виждал ли си вашите да се карат за пари, баща ти да удря майка ти, някой от двамата да изневерява, да си тръгва и връща след това?

Какво е било семейството - социалистическата, социологична единица на 70-те или 80-те години?

Поколението на твоите и моите родители.

Как така са ни дали всичко, без дори да усетим и малкото усилие за това?

Как така все още са заедно, какво са жертвали, за да бъде така...Питам, защото търся спойката и се чудя имало ли е нещо, от което са се отказали, за да имаш "здраво" семейство - може би твърде късно намерена голяма любов, може би добра работа, пътувания или чистият си егоизъм?

Какво може да те задържи 30 години с един човек? Питам, защото искам да задържа някого, а зная, че не мога.

И откъде да съм сигурна, че самата аз ще искам да остана?

Жалко, почти 30 години съм тук и сега разбирам - първоначалната сила на чувствата не е от значение...

Нелепо, но го проумях секунди след реплика в "Клъцни - срежи". ;)))

За чувството, отнемащо ти съня и умората и празнотата в момента на пробуждане.


No regrets.

Човек е способен да се самодопълва.

PS Въпреки всичко, до момента на пробуждане ще вярвам, че ще се целуваме и държим за ръце на 60!
Ти ще ме върнеш в Балчик, в малка къща с лодка до брега. Аз ще отглеждам домати на двора, а вечер ще сядаме под асмата и ще вдишваме бриза.
Не ми обещавай... ще видиш, че ще бъде така:)

PS 2 Точно преди седмица бях приобщена към непушещото братство - тържествено ме разпределиха към непушачите, сядайки на бар;))

Моля за аплодисменти - 2 месеца и 10 дни.;))


Мрете, мръсни гадини, пушачииии!!!;)))))))))

ПРОСТО КАТО БОБ

Чувството за хумор на човек е като копче на старо радио. "Хванеш" ли веднъж, после пръстите и вътрешната ти усмивка лесно намират верните вълни.
Въобръжението върши своята работа и ето, без излишни думи виждаш бобърите, които събуват чорапите на лирическия герой, перат ги на ръка и ги нахлузват обратно. Виждаш математически теореми и задачи, които си ненавиждал в детството и чуваш цял квартал как пее сутрин, а после разказва сериали на хорото в междублоковите пространства.

Виждаш Камен Донев.

И погледът му - пълен с лудост! Такава, на която бързо завиждаш. Знаеш, че и ти можеш да гледаш така, но нямаш нито бързите стъпки, нито гласът. Нямаш целувката от Господ и най-важното - усета да спреш малко след кулминацията.

Точно след като най-важното е изразено и нищо друго не е от значение.

"Възгледите..." на Донев е точната мярка и баланс между смях и малко тъга, между свободата на сцената и възможността да вкараш в очите на публиката сълза - oт онези, които никой не крие и всеки си знае за какво е всъщност:)

Просто като боб.


Павлов и Донев в ефира на Ретро Радио:

Wikihow, ありがとう！