Колосът на Рока vs Fergie.

Последната, явно не знае, че да пееш рок е като да пееш наистина и се мъчи да компенсира липсата на талант със секси тропане с крачета и други подобни похвати, лансиращи се добре в черната музика...

Ако бях на мястото на Джо Пери, щях да засиля китарата към главата И!

Ай, върви да си пееш с Нели и да сменяш по пет тоалета на кадър!

Рапърите не са това, което бяха...

То пералнята на баба ми няма нищо общо с моята новозакупена такава, защото тази на баба ми още бачка и ще го прави, докато не започнем да носим сребристи костюми и правим секс с представители от третият вид!







Освен ако не сте развили способността безпроблемно да слушате две различни неща с всяко ухо, плеярът в ляво се стопира!

Banzai!

なきます　/ なく
　

to sing ( bird),

to weep,to cry　( human),

to bark, to make sound ( animal)

Desecration smile

Това е един от най-истинските клипове lately.

Явно тези момчета все още могат да се правят музика, не заради кинтите, а просто защото това умеят добре.

А, и очевидно са доста друсани...Одобрявам, предвид резултата:)

Ако исках това място да е от типа "Мило дневниче.." щях да напиша, че днес, в полу-порутено часовникарско ателие, ми издадоха касов бон за 3 ( словом: три) лева, като преди това, часовникарят, който беше и жена, ми обясни за разликата между японските и китайските батерии.

Намаза часовникът ми с нещо лепкаво, смени батерията, отказа да ми продаде катарама на мястото на изгубената такава, защото "часовникът е много хубав, а тези тук не са подходящи..." и ме упъти до най-близкият обущар, който можело да ми ушие катарама от кожа...

След като ме засипа с ненужна информация, без да ме отегчи, че и ми хареса даже, ми издаде касов бон за стойността на батерията, сложи старата батерия в опаковката на новата и в малко и чисто найлоново джобче ми върна нещата, като препоръча просто да нося часовника...

Излязох си от порутеното място, оставяйки свитата на две часовникарка ( много думи нямат женски род, но тази ще я оставя така) и се светнах, че не е нужно да си герой от приказка на Андерсен, за да излезеш с квитанция за чиста съвест и нито гънка по себе си от мелето със реалността.

Няма нищо оригинално и в това, че понякога мразя живота...по-точно този, който видях днес в ателието...

Искам добрите да са щастливи, застреляйте ме или ме събудете най-после!