15h /14.11.2008 г.
Ухото ми е облепено с антиалергичен "прилепващ пластир", заради хематом, който без да се интересува от мнението ми, се настани между крехкото пространство на хрущяла, кръвоносните съдове и кожата.
Само до преди час, лекарят ми обясняваше, че подобен проблем имат борците, които в схватка ( малко преди единият да заключи другият вероятно) трият части от главите си една в друга.
За секунди съзнанието ми реши да се излигави и ми предложи ситуация, в която бях облечена в трико и поставена в средата на мистичният четириъгълник. Последва забита игла в ушната ми мида и брутално връщане към реалността.
17.50h / 14.11.2008г.
Малко по-късно или малко преди 10 минути счупих буркан с мариновани кисели краставички... Нека ударя в земята шише с ракия и оставя мебелите да сезабавляват!
8h / 14.11.2008.
В болнични съм.
Записвам в историята най-ударното пиене на антибиотици, след като само преди двадесет дни, вирусът с нежното име "Черно Море" ме заключи във вкъщи за половин работна седмица. Бързам за КАТ, книжката ми е изтекла и решавам, че не мога да чакам месеци.
Сценарият, да търся районният под дърво и камък, за да ме глоби, да изчакам акта си и едва след това да се жертвам по опашките ме изправя в 7.00 и слава Богу - задръстванията са в другата посока и нямам нищо против да са киломентични.;)
9h / 14.11.2008
Под изтърканият лозУнг "Нека спрем войната по пътищата!" в КАТ се е събрала страшна извадка - аз, още няколко бели представители и "сичкуту мангу на града"!
Ако това е контингента по родните пътища - не се очудвам, че жертвите са толкова много!
Бацето до мен е много черен и е взел със себе си благоверната да му напише заявлението. Така де, един грамотен в семейството стига!
Момичето се справя много добре, заслужило си е златата така да се каже, но уви, и най-добрите имат нужда от верни сподвижници и достъп до основна информация. Новоизлюпеният шофъор не помни имената на баща си и рождената дата на майка си, но за какво му е да ги знае тези неща - вади телефончето за 1000 бонки и се обажда да попита.
Аз се хиля и се правя, че кашля, около мен и другите мангали се смеят:)
Явно пермутациите на човешкият род са необхватни!
9.24 h / 14.11.2008
Телефонът ми подрънква докато прилежно забелвам с коректор сргешените тетки на заявлението си. Псувам се наум, вдигам с едната ръка, а с другата събирам разпилените заявления, медицински и документи с изтекла валидност.
Съобщават ми, че печеля награда от предаване.
Питат ме, къде съм? "В една институция!" - се изцепвам аз и прескачам няколко тела.
За втори път тази година! Този път - до Йордания!
И пак съзнанието ми - връща ме към статистиката за вероятността един човек да бъде ударен от гръм повече от един път. И щастливците, които дори са оцелявали след това!
Късметът ми е нещо, в което винаги съм вярвала и то много преди да започна да пускам смс-и, ей така, на пайтап и да печеля също така изненадващо!
Той е този, който винаги е теглил това, което най-добре зная на изпити.
Който ме е вкарвал във всевъзможни, уникално-непредотвратимо-смешно-трагични ситуации и ме е изкарвал невредима от тях.
Пази мен, семейството ми и приятелите ми и ме кара да се страхувам - мъничко и тайно, щом ми се случи нещо прекалено хубаво.
Сред стотици , само за секунди ме отведе при този, който не търсих, но намерих и страшно много обичам!
Показва ми верният отговор на питанките на Живота и до сега, по всичко личи, ми е давал и добри жокери.
Иска ми се да вярвам, че Бог е с мен и че нещо като Късмет и щастлива подредба на звездите не съществува. Може би тези понятия са синоними, но първото наименование на тези неща ми допада най-много.
Дали вярвам?
ДА!
